1. МИСТИКЪТ – ЧОВЕК НА ЛЮБОВТА, НА ВЪЗВИШЕНАТА МИСЪЛ
Животът има освен външна, още и вътрешна страна, която само мистикът разбира. Под „мистик“ разбирам човек на Любовта. Вътрешната страна на живота не може да се разбере без Любов. Чрез Любовта се дохожда до вътрешно разбиране на същината на живота. Под „същина на живота“ разбираме вечното в света, т.е. идеала, към който се стреми душата. – „Как да разберем тая същина?“ – Ако трябва да се обяснява, тя става неразбрана. – „Как я разбират хората?“ – Различно: колкото хора, толкова разбирания има. Външната страна на живота се разбира по-лесно, защото тя се отнася до неговата външна форма. (1, с.161)
Някои от вас имат смътно понятие за мистичното, за духовното. Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните. (29, с. 287)
Вие още нямате идея нито за този и онзи свят, нито за самия човек. Човек е троеличен. Като видя някой човек, напр. Петко Стоянов, аз виждам три такива лица: на физическия, на духовния и в мистичния свят. Казвате: „Видях своя побратим.“ Къде го срещнахте? – „На Земята, малко се колебае.“ Да, но той има още две лица. (24, с. 498)
Човек е дошъл на Земята за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е на физическия свят, той ще работи, ще заеме положението на работник, в широк смисъл на думата. От физическия свят той ще се качи в духовния, дето ще стане певец. От духовния свят ще се качи още по-горе – в Божествения, дето ще стане мистик – ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишената мисъл. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишената мисъл в живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл. Това подразбира истинската молитва. Следователно да работиш във всички области на живота, да пееш и да изливаш чувствата си в пълна хармония и да съзерцаваш, т.е. да възприемаш и прилагаш възвишената мисъл – това е задача на ученика, това е задача на всеки човек, който е дошъл на Земята. (70, с. 268)
Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта. Който се домогне до мистичната Любов, той не говори никак за нея, или малко говори, а много работи. Добре е човек да прави всичко в името на Любовта, а малко да говори за нея. Казвате ли на скъпоценния камък, че го обичате? Вие го слагате в кутия, затваряте добре кутията, слагате я на скрито място и на никого не говорите за него. Ако говорите много за скъпоценния камък, скоро ще го изгубите. Следователно, колкото повече говорите за Любовта, толкова повече я обезценявате. Говорете по-малко за Любовта, за да запазите стойността Ă. Ако обичаш някого, дай му нещо ценно, направи нещо добро за него или изнеси една негова добродетел без да казваш, че го обичаш. Кажеш ли, че го обичаш, Любовта се скрива. Ако трябва да кажеш нещо за Любовта си към даден човек, говори безлично, принципно. Кажеш ли му името, Любовта изчезва. (15, с. 108)
Щом ти имаш любов към Бога, тогава на Земята твоите ближни те обичат. Щом ти обичаш Бога, ближните ти ще те обичат. Така действа законът. Тогава 101% е вярно и другото отношение: за да познаеш дали Бог те обича, то е много лесно, пробният камък е този – виж дали обичаш ближния си. Ако ти обичаш ближния си, Бог те обича. Ако не обичаш ближните си, Бог не те обича. Ти казваш: „Аз не мога да обичам ближните си.“ – Тогава Бог не те обича. Има и обратен закон: искаш да знаеш дали ти обичаш Бога – ако ближните ти те обичат, ти обичаш Бога. Това са вътрешни, мистически схващания на вътрешната Школа. Сега вие мислите, че това го знаете. Не го знаете. Вашето знание е много повърхностно. Аз говоря за Любовта, която прилича на зазоряване – от слабото към силното, докато дойде Слънцето на зенита. Това е цял един период на човешкия живот. Човек тогава върви от сила към сила. Някой казва: „Аз търся Бога.“ – Може да Го търси, хубаво е. Но ако Бог ви е намерил и вие сте Го намерили, тогава въпросът е уреден. В това е пробният камък. За мистическия живот хората по възможност по-малко трябва да говорят, за да не би да кажат някога неща, които не са верни, понеже в духовния живот не се позволява никаква самоизмама и никаква лъжлива мисъл, чувство и постъпка. Не говори за това, което не е постоянно. Като казвам да не говорите, аз не разбирам съвсем да не говорите, но не говорете за това, което не е постоянно. (113, с. 161)
Питам: ако отидете при Бога, с какво ще се препоръчате? С четири неща трябва да се препоръчате: да обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Това са четири врати, четири ключа, от които зависи щастието на човека. С тези ключове си служи и мистикът. Ако не обичаш Господа с всичката си душа, ти си изгубил първия ключ; ако не Го обичаш с всичкия си ум, ти си изгубил втория ключ; ако не Го обичаш с всичкото си сърце, ти си изгубил третия ключ; ако не Го обичаш с всичкото си сърце, ти си изгубил четвъртия ключ. Изгубиш ли четирите ключа, ти губиш целия си живот. Всеки човек трябва да носи тези ключове в джоба си и внимателно да ги пази. При това, той няма право да ги дава на други, те да отключват и заключват. Всеки сам ще си отключва и заключва. Който изгуби тези ключове, ще се върне назад, на Небето, там да ги намери. Ако мислиш, че друг някой може да ти даде ключовете, ти се лъжеш. Това е неразбиране на Божия закон. – „Тогава ще страдам.“ – Ще страдаш и ще благодариш за страданията! Те са мерило на Любовта. – „Страдам, защото децата ми не ме обичат.“ – Това е мерило за твоята любов, което показва, че любовта ти към Бога е малка. Ако обичаш Бога по всички правила, децата ти ще те обичат. Така мисли мистикът. Който не разбира този закон, той мисли, че страданията му идат по причина, че Бог не го обича. Не е така. Помни: когато любовта на хората към тебе се увеличава, тогава любовта ти към Бога се намалява. Значи, разположението на хората към тебе е в състояние да отвлече вниманието ти към Бога. (1, с. 170)
Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, на прав път сте. Обаче ако любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото към желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви ще останат неразрешени. Любов към Бога – това е мистическа, вътрешна опитност, която едни ще разберат по един начин, а други – по друг начин. Магическата сила на тази опитност се крие в момента, когато човек отправя ума, сърцето и душата си към Бога без колебание, без съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Само Бог може да разкрие смисъла на живота… Каквото и да ви се говори, вие никога няма да разберете Словото Божие, докато не възлюбите Бога. (87, с. 42)
Докато обичаш света и материалния живот, докато искаш да бъдеш господар, ти всякога ще причиняваш зло, всякога ще влизаш в противоречие с хората. Щом пожелаеш да влееш материалния живот в целокупния, ти ще бъдеш носител на Доброто. Следователно когато твоят живот влиза в Божествения, Доброто взима надмощие. Обаче решиш ли да отделиш Божественото вън от себе си, ти си причиняваш зло. Бог е велик, защото иска да вмести Своя живот в нашия. Ако Той измени Своето желание и отдели нашия живот от Своя, ние сме в областта на злото. Тази е мистичната страна на живота, която, ако не разбирате, ще се натъкнете на противоречия. Такова е положението на всички хора. Няма човек на Земята, който да е разбрал мистичната страна на живота в нейната пълнота. И тъй, всички трябва да разрешите въпроса за Любовта. Докато не се разреши правилно, не може да има правилно постижение. (58, с. 85)
Любовта трябва да турите като една органическа и психологическа сила, която трябва да преобрази човека. Всеки един от вас, като възприеме Любовта, да може да измени своето лице, да може да измени своите очи, да измени устата си, да измени храната си, че с Любовта да влезе във връзка с невидимия свят. Или с Любовта да влезе във връзка с разумния свят. Най-първо има един език, на който си говорят всичките хора от всичките народи. Този език не е есперанто. В старите времена са го наричали ватански език, сега го наричат мистичен език. Всичките добри хора като се срещнат, те се познават, говорят си. Единият може да говори на български, другият на френски, но разбират езика си. Нали на Петдесятницата, като бяха събрани апостолите, говореха на този език! Като говореха на всичките езици, разбираха се. Когато Духът дойде в човека, когато Любовта дойде, вие ще говорите на всички езици и онова, което говорите, ще ви бъде понятно. (129, с. 579)
Светлината е качество на Мъдростта, а топлината е качество на Любовта, неотделна от последната. Обаче не тази топлина, която усещате. Вие често пъти усещате неприятните вибрации на топлината. Когато имате опитността на един мистик – да паднете в екстаз, само при такова състояние вие можете да опитате тази вътрешна Божествена топлина – качеството на Любовта. Такава топлина може да разтопи и пречисти всичко. Трябва да повишите вашата топлина не според целзиевия термометър, но като изучите алхимията и проучите вибрациите на тази топлина. Тя е толкова интензивна, че всички нечистотии, които смущават живота ви, веднага ще се прочистят. Това може да постигнете, ако изпъдите съмнението от вашето сърце и от вашия ум. Или, нека употребя друг израз: извадете съмнението отвън, наемете му стая, плащайте наем, но не го дръжте в дома си. (161, с. 318)
Вие не трябва да губите вярата си в Бога – в това няма никаква философия. Човек трябва да вярва! Да вярва в Бога, това подразбира да направи връзка с Него, да се прояви Божията Любов. Тази е мистичната страна на въпроса. С други думи казано, човек трябва да направи връзка между ума и сърцето си. Като се говори за любов между хората, това не значи, че трябва да обичаш човека външно, но ще направиш връзка с него, да му окажеш пълно доверие. Имаш ли вяра в човека, когото обичаш, тогава Бог ще се прояви в теб. (87, с. 240)
Ние сме ценни един за друг, понеже виждаме себе си. Аз виждам себе си във вас и вие виждате себе си в мене. Вие сте ценни заради мене дотолкова, доколкото аз мога да се огледам във вас. Дотолкоз, доколкото аз мога да проявя вашия живот, аз съм ценен заради вас; дотолкоз, доколкото може да ви услужа за вашия живот, аз съм ценен заради вас. Дотолкоз, доколкото вие може да ми услужите, вие сте ценни заради мене. Тъй седи Божественият закон. То е новото разбиране. Дълбоко разгледано, мистично разгледано, то е закон на безсмъртието. Всичките хора са условие на нашия живот, ние трябва да ги ценим, без тях не можем да се изявим. Без тях не можем да бъдем щастливи. (172, с. 270)
Видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент – кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека при трудни моменти в живота си да не се чувства сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него. Двама българи следвали в Америка. Единият от тях бил голям реалист – той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик – вярвал в участието на духовното, на разумното Начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара – да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: „Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще ти изпратя нужната сума.“ В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: „Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България.“ Откъде са дошли стоте долара той не пише – важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че Реалното се крие в незнайното, а нереалното – в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата! Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни чувства, за да имате всякога успех. Ще знаете сега, че силата на човека са заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие – в Него. (188, с. 243)
Този живот, който сега имате, е отчасти добър. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели. Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца – тя ги търси, тези две деца. Аз вземам това в мистичен смисъл – докато се родят две мисли в човека – едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота, и този Бог да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е Любовта! Като чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат в радост. Направете пълна връзка с Любовта и почнете да учите! (155, с. 107)
Някои от вас се занимавате с окултните науки. Все говорите за окултното, за окултната страна на нещата. Окултната наука е една тайна наука. Тя е като нашите естествени науки. Това е наука за външния свят, за придобивки, за това, как да станеш силен и богат човек. Това не е мистичната страна, не е вътрешната страна на живота. Окултната наука е външната страна, а мистичното – вътрешната страна. Божественото е реално, то носи вечното в себе си. Вътрешната страна обхваща безграничната Божествена Любов, несъизмеримата Божия Мъдрост и непобедимата Божия Истина. (43, с. 130)
Вярата е предшественикът на Реалността. Тя е врата, през която човек трябва да влезе... Какво нещо е мистицизмът? Окултизмът е тайна наука за Природата. Всичките химици са все окултисти! Те знаят да объркват работите, да правят експлозии. (42, с. 338)
Мистицизмът не е закон на възлизане, а закон на слизане. Мистикът не възлиза към Бога, а влиза в себе си. И е опасен затова, че при слизането, който не знае как да слиза, може да падне и да се осакати. Сега за окултизма. Аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът – това е наука за изучаване явленията на Земята. Той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание и смисъл – то е област на окултизма… Окултизмът е наука да се познават природните сили, тяхната област – как действат и как може да се използват. Окултистът е човек реалист, той не вярва, а борави само с Природата, с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то може да мине. В християнски смисъл може да бъде християнин и мистикът, и теософът, и спиритистът. Ако вземем областта на Духа в широк смисъл, в неговите разклонения – то е спиритуализъм. Опасността при изучаване на спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други утайки, които собствено им причиняват вреда. Но ние ще оставим засега онова, що говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията – примирение на противоречията; мистицизмът – сливане, а може да се каже още, че той е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята – единствената наука, която ни научава как да живеем. Той само може да ни избави от всички нещастия. А християнството е наука за ликвидиране на кармата – за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха на Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, то значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнство? – То е да знаеш да плащаш дълговете на хората… Теософията е наука за примирение на половете, а християнството – за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на Духа с душата. (2, с. 4) 
